чувствам се сякаш сънувам
чувствам се сякаш сънувам
Чувствам се комфортно във тая' агония
Преструвам се, правя песен пълна с ирония
Предпочитам да не вдигам телефона, като ми звъни
Да кажа как се чувствам ли? - не, не заеби
По-лесно ми е да се облека във лъжи
И да се надявам колко счупен съм да не ми личи
Харесва ми да мисля, колко по-трудно беше преди
Но истината е, че нямам сили да се изправя срещу тия' демони
Гласовете във главата ми да крещят не спреха
Казват ми, че поне преди имах неква временна утеха
Но повтарям си, че тая' болка е във името и само на успеха
И тоя слоган си го нося точно както, брат ми, нося стара дреха
Чувствам се сякаш сънувам
Трябва ли да се преструвам
Че всъщност не съм се загубил
Че нищичко не съм погубил?
Когато т'ва долна лъжа е
И никой няма да знае
Че аз повече с тая болка не мога
Питат ме как съм - казвам: "не знам"
Не щот' търся внимание, а щот' ме е срам
О, извинявай, аз съм Йоан
По-известен съм като бивш наркоман
'Ма 'същност тях т'ва не ги интересува
Те искат да ме видят гневен и да почна да псувам
Сам се затворих в света, в който живея
Писна ми на тъпи шеги на сила да се смея
Ма никой не пита всъщност аз как се чувствам
За т'ва да знаеш, че кат' псувам просто разпускам
За т'ва по 100 пъти на ден те напускам
Ше праа к'вото искам, ако искам ше друсам
Те искат да отговоря на некви очаквания
Мойта тетрадка е книга за оплаквания
За т'ва, ако нема да си говориме за музика
По-добре не ме викайте във тия предавания
И ми омръзна само да се извинявам
За неща, които ама изобщо не съжалявам
И се убеждавам, че друг избор нямам
И к'вото и да кажат , трябва да се съобразявам
И слагам усмивка, за да изглеждам добре
Въпреки че тва отвътре ше ме изяде
Сам се затворих в света, в който живея
Писна ми на тъпи шеги на сила да се смея
Чувствам се сякаш сънувам
Трябва ли да се преструвам
Че всъщност не съм се загубил
Че нищичко не съм погубил?
Когато т'ва долна лъжа е
И никой няма да знае
Че аз повече с тая болка не мога
Не мога...
Не мога...
Не мога...